ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ
Да построиш дома си
Притча
Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има и свободно време.
На работодателя не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.
Когато дърводелецът приключил работата си , работодателят му подал ключ и казал:
- Заповядай, това е твоята къща…Моят подарък за теб. Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко това различно.
Така се случва и с живата. Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.
Има поговорка, че „Животът е проект на делата ни.“ Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.
Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.
Притча
Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има и свободно време.
На работодателя не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.
Когато дърводелецът приключил работата си , работодателят му подал ключ и казал:
- Заповядай, това е твоята къща…Моят подарък за теб. Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко това различно.
Така се случва и с живата. Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.
Има поговорка, че „Животът е проект на делата ни.“ Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.
Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.
Гвоздеи в оградата
Притча
Имало едно време момче с избухлив характер. Един ден бащата му дал торба с гвоздеи и му заръчал при всяко гневно избухване да забива по един гвоздей в оградата.
Първият ден момчето забило 37 гвоздея. През следващите няколко седмици то се научило да се владее и броят на гвоздеите постепенно намалявал. Момчето осъзнало, че е по-лесно да не избухва, отколкото постоянно да кове нови гвоздеи в оградата.
Накрая дошъл ден, в който момчето не се разгневило нито веднъж. То казало на баща си за това и той му заръчал всеки ден без избухване да вади по един гвоздей от оградата. Така минавали дните и момчето растяло. Един ден то махнало и последния гвоздей от оградата.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата.
- Браво, синко, добре си научил това, което исках. Но погледни оградата. Тя никога няма да бъде същата. Когато казваме на някого лоша дума, тя оставя белег, също като този тук. Ако сме проболи някого с нож, няма значение колко много съжаляваме: раната няма да изчезне току така.Раната причинена от дума, е страшна колкото и физическата. Приятелите са рядко съкровище. Те отварят за нас сърцата си. Затова трябва да ги пазим и да не ги нараняваме с лоши думи.
Притча
Имало едно време момче с избухлив характер. Един ден бащата му дал торба с гвоздеи и му заръчал при всяко гневно избухване да забива по един гвоздей в оградата.
Първият ден момчето забило 37 гвоздея. През следващите няколко седмици то се научило да се владее и броят на гвоздеите постепенно намалявал. Момчето осъзнало, че е по-лесно да не избухва, отколкото постоянно да кове нови гвоздеи в оградата.
Накрая дошъл ден, в който момчето не се разгневило нито веднъж. То казало на баща си за това и той му заръчал всеки ден без избухване да вади по един гвоздей от оградата. Така минавали дните и момчето растяло. Един ден то махнало и последния гвоздей от оградата.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата.
- Браво, синко, добре си научил това, което исках. Но погледни оградата. Тя никога няма да бъде същата. Когато казваме на някого лоша дума, тя оставя белег, също като този тук. Ако сме проболи някого с нож, няма значение колко много съжаляваме: раната няма да изчезне току така.Раната причинена от дума, е страшна колкото и физическата. Приятелите са рядко съкровище. Те отварят за нас сърцата си. Затова трябва да ги пазим и да не ги нараняваме с лоши думи.
Майчин съвет
Притча
Фейза била винаги нервна и имала труден характер. Отговаряла грубо, когато я питали нещо, и причинявала проблеми и караници. Съучениците и не харесвали нейната компания и странели. През по-голямата част от времето тя била сама. Докато другите деца се шегували и закачали едно с друго, тя си мислела, че се смеят на нея. Когато приближила към тях, разбирала, че това изобщо не е така, и се отдалечавала объркана и разтревожена. Ходела на училище със свито сърце, защото се чувствала изолирана и отхвърлена от съучениците си. Един ден събрала смелост да разкаже на майка си как никой не я обича и не иска да и бъде приятел.
Майка и замълчала за миг и после казала:
- Миличка, никой няма да иска да се сближи с теб, ако ти не се сближиш с него. Няма как да спечелиш симпатиите им, ако първо не им покажеш своите. Отношенията между хората са постоянен двустранен процес на даване и получаване. Затова трябва да си щедра със своите съученици. Няма да получиш любов, без ти първо да дадеш. Запомни, че толерантността и любовта са десет пъти по-добри от злобата и кавгите. Тези две качества ще ти помогнат да живееш в мир със себе си и околните.
Притча
Фейза била винаги нервна и имала труден характер. Отговаряла грубо, когато я питали нещо, и причинявала проблеми и караници. Съучениците и не харесвали нейната компания и странели. През по-голямата част от времето тя била сама. Докато другите деца се шегували и закачали едно с друго, тя си мислела, че се смеят на нея. Когато приближила към тях, разбирала, че това изобщо не е така, и се отдалечавала объркана и разтревожена. Ходела на училище със свито сърце, защото се чувствала изолирана и отхвърлена от съучениците си. Един ден събрала смелост да разкаже на майка си как никой не я обича и не иска да и бъде приятел.
Майка и замълчала за миг и после казала:
- Миличка, никой няма да иска да се сближи с теб, ако ти не се сближиш с него. Няма как да спечелиш симпатиите им, ако първо не им покажеш своите. Отношенията между хората са постоянен двустранен процес на даване и получаване. Затова трябва да си щедра със своите съученици. Няма да получиш любов, без ти първо да дадеш. Запомни, че толерантността и любовта са десет пъти по-добри от злобата и кавгите. Тези две качества ще ти помогнат да живееш в мир със себе си и околните.